Есенни чуства

Есента отново идва в златна рокля от листа.
И бавно се намества в моите представи за нормално.
Аз бил съм там, и пак ще бъда, където мислите ме водят,
вдъхновени от проливни дъждове.
За кой ли път във мен, меланхолични чуства бродят?
Къде ли този път съдбата, по своята пътека ще ме отведе?
Не смея да поискам нищо. Не смея да се противя.
Не зная как да го направя.
Като дете прохождащо върху пропукан лед.
Но знам, че аз ще бъда там, където
вселената безкрайна логика плете така,
както изплете тоз куплет.