Sunday, October 07, 2007

За последно

Тя каза:
Красиво е по пътя да вървиме двама,
безмълвни, без вина,
но знаем, че това ще е измама,
престорено като в театър.

Той каза:
Да.

Тя каза:
И тъжна аз сама ще продължа...
Дъждът вали.
И знам, че трябва аз да издържа,
очаквам с нетърпение деня.

Той каза:
Да.

Тя каза:
И капките попиват в сухата земя,
а сълзите се стичат.
Усмивката я няма, но уви
животът има правила.

Той каза:
Да.

Тя каза:
И ден ще мине, ще дойде друг,
и слънцето отново ще изгрее.
Сълзи остават в моята душа,
разкъсана ще се съвземе.

Той каза:
Да.