Вдъхновение

След толкова години вече съм студен,
но помня времето когато чувствата вилняха в мен.
В твоя плен до ден днешен в себе си вглъбен.
Грешките направени са вече минало,

чувство изстинало, вече веднъж живота ми сринало.
Ето жаден за ласка,
в годините гасна, в безвремение расна,
не съм там, където любовта ми към теб умъртвена угасна.

Търся те във всяко лице, ти зажадняла и страстна,
да протегнеш ръце и да ме поставиш на място.
Като пътник на гарата търся си влака.
Като скитник в мрака търся мястото си на сляпо.

Вярвам, че и ти си там някъде плахо
ме търсиш и знаеш че аз за тебе съм плакал.
Стоя с цветето там сам и те чакам,
както поетът чака свойто вдъхновение ясно.