Кога ли...те обичам?

Когато съм празен? - Не.
Когато съм пълен със сила.

Когато те искам? - Не.
Когато с мен си мила.

Когато съм в теб? - Не.
Когато в мен си се впила.

Това е!

Безкрайна лудост, вдъхновена от безверие.
Крайна логика, подкрепяща най-низките ми страсти.
Защо ли пиша го, защо срамувам се от всичко,
което някога ще бъде четено? В срама си,
аз откривам себе си отново и вече не намирам
нещо, което само по себе си да е готово.
Аз съм човек, просто човек, това е!
Всички еднакви сме и всеки сам за себе си го знае.

Enough of You

I'd rather keep it down and stay in love with you,
then try to speak my mind and get lost into you.

I like the way you look at me, and I like watching you.
But hardly do I know what's going on inside you, boo.

Those eyes you have, they really hypnotize me, true.
But I'm confused, I cannot read you and I've had enough of you.

Радостта на единака

Да жертвам всичко в твое име,
не съм готов, не мисля, не.
И не за друго, а защото вярвам,
че всичко ти ще ми дадеш.

И смисъл да се будя рано.
И порив на любов в нощта.
И тихи нотки от пиано.
И мъжество пред вечността.

Спокойствието на живота,
което крие се във всеки дъх.
И радостта на единака,
намерил те на изкачения от него връх.

Не съм от там

Тихо с тътена на вечността
твоята липса ме влудява.
И може би не съм от там,
където разум и душа,
в едно трептят и всеки
получава, онова което иска,
вместо това, което заслужава.